събота, 22 юни 2013 г.

Исканията на един интернет лумпен

На 43 години съм, компютърен инженер и интернет лумпен. И искам следното:

1. Да знам кой точно е моят народен представител. Под "моят" имам предвид, кой е този, в чието гласуване е акумулиран моят глас. Иначе казано, искам  мажоритарна изборна система.

2. Да знам какво прави моят народен представител в Народното събрание. Използвайки информационната система на парламента да мога да видя моят депутат как е гласувал за даден период от време. В момента информационната система на парламента не дава възможност за справки по депутати, а само по пленарни заседания (http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/50/ID/3605), което прави много трудно извличането на информация за поведението (профилиране) на конкретен народен представител. Средно грамотна компютърна фирма може да изпълни такава добавка в информационната система на парламента за кратко време.

3. Да мога, солидарно с другите избиратели, да сменя моят народен представител, в случай че поведението му не отговаря на заявеното в предизборната кампания. Нямам предвид предсрочни избори, а смяна на конкретен депутат, така както мога да сменя зъболекаря или личния лекар.

4. В случай че избирателната система включва и пропорционален елемент, да се намали прагът за влизане в Народното събрание - така ще има представителство за по-голяма част от хората.

Тези четири прости искания всъщност са механизъм, който от една страна би ангажирал повече гражданите в управленито на страната, а от друга страна следва да намали депутатския произвол.

понеделник, 17 юни 2013 г.

Да отзовем депутата

Капката, която преля чашата и ни изкара на площада беше назначението на Д. Пеевски за шеф на ДАНС. Доста тлъста капка, не заради външния вид на Пеевски, а заради грозния и абсолютно необективен начин по който беше направено.

Ясно е, Пеевски ще е извън играта с ДАНС, вероятно и Орешарски ще е извън играта с премиерския пост, проблемът е, че не е добре да пилеем толкова много енергия всеки път когато се опитват да ни пробутат поредния идиот.

Мислейки си за оптималния минимален брой възможни решения, ги докарах до две:

1. Ясно обективизиране на всеки избор за  определена длъжност. Имам предвид доста по-задълбочени изисквания от това кандидатът да има 8 год. юридически стаж. Защото дори и да има 20 год. юридически стаж като бракоразводен адвокат, пак няма да свърши работа като шеф на ДАНС например. Добре разписаните системи за оценка на кандидатите, освен че помагат да се избере максимално подходящия човек за даден пост, дават яснота, че изборът не е манипулиран. Разбира се, в случая Пеевски съм сигурен, че никой не е е проверил дори документооборота му като следовател, ако изобщо има такъв.

2. Възможност за избирателите да отзовават депутати по същата схема по която ги избират. Съгласен съм, крайно е, обаче е начин депутатите да усетят контрола на избирателите преди следващите избори. Мисля си, че един такъв подход ще направи депутатите по-малко щедри, респективно по-точни в предизборните си обещания, а нас избирателите по-взискателни към изпълнението на въпросните обещания. Чисто финансово погледнато отзоваването на един или няколко депутата би струвало значително по-малко от организирането на предсрочни избори в цялата страна.