При въникване на нов тип дейност в една организация, първия въпрос, който задава "корпоративното" мислене е "Кой ще го прави", за разлика от оперативното мислене, където първият въпрос е "Как се прави".
Разбира се, след като се установи как се прави едно нещо е нормално да възникне въпроса "Кой ще го прави", просто в този случай делегирането на задача (обикновено) е по-обосновано и по-успешно.
Като казвам "корпоративно" имам предвид онези съвременни организации където ситуацията е "много вожд/мениджър, малко индианец".
сряда, 2 ноември 2011 г.
петък, 28 октомври 2011 г.
ИзбЕгах
Седмица между два тура на избори - по медиите гастролират най-нелепите хора, бабаитско-андершковски-комплексарски реплики и дуплики се генерират непрекъснато, милиционерска естетика отвсякъде ...
... обаче идва четвъртък вечер (любима ми е защото е преди петък, който е "малката събота" ;-)), заведение с плътен и приятен звук (Sofia Live Club), чаша ирландско уиски (все пак есен е), добри приятели, приятна публика, добри музиканти (Еко ме разцепи с този контрабас) и чаровна изпълнителка с мъркащ глас (Миленита) - едночасово бягство от глупостите на ежедневието. Не, не изпадам в онзи телешки възторг, в който бях след първото ми посещение на концерт на AC/DC, но се радвам, че освен удоволствието от музиката, получих здравословна доза позитивизъм от хора, които се кефят на това, което правят.
... обаче идва четвъртък вечер (любима ми е защото е преди петък, който е "малката събота" ;-)), заведение с плътен и приятен звук (Sofia Live Club), чаша ирландско уиски (все пак есен е), добри приятели, приятна публика, добри музиканти (Еко ме разцепи с този контрабас) и чаровна изпълнителка с мъркащ глас (Миленита) - едночасово бягство от глупостите на ежедневието. Не, не изпадам в онзи телешки възторг, в който бях след първото ми посещение на концерт на AC/DC, но се радвам, че освен удоволствието от музиката, получих здравословна доза позитивизъм от хора, които се кефят на това, което правят.
Евала на Руската Федерация
Откакто гледах филма Helvetica (за шрифта Хелветика), започнах да обръщам сериозно внимание на типографията на всичко около мен. Идеята за кондензиран шрифт за заглавия, също много ми допада - ясно, четимо, без да се разпростира на три реда. Така попаднах на Google Web Fonts и на шрифта PT Sans Narrow - приятен кондензиран шрифт без серифи - красота. Впечатляващото обаче е как се е появил - разработен е за проекта "Публични шрифтове за Руската Федерация", чиято основна цел е да даде възможност на всички народи на Руската Федерация да пишат на собствените си езици. Проектът е финансиран от Руската Федерална Агенция за Масови Комуникации и либералният му лиценз позволява на ползвателите на въпросната библиотека от шрифове да се изразяват на собствените си езици без да влизат в противоречие със закона по отношение на авторските права. Впечатляващ подход на руската админстрация.
понеделник, 20 юни 2011 г.
Чиста ли е София?
Столична община съвместно с НПО Линкс искат да разберат чиста ли е София. Инициативата е чудесна, но понеже моят отговор е по-дълъг реших да напиша няколко реда повече. С две думи София НЕ е чиста. Основната причина за това е, че не правим нещата "чисто". Илюстрирам твърдението си с две случки на столичния булевард "Скобелев" в рамките на един чай време.
Пристига бордови камион Лиаз Мадара в който има легнали три нови контейнера за боклук. Спира в насрещното платно. Никакви знаци, аварийни светлини и прочие. Слизат четирима господа и започват със сериозен зор да свалят тежкия контейнер от камиона. Камионът няма кран или каквото и да е друго подходящо за целта устройство. Явно ще подменят контейнер, но в стария контейнер има боклук. Единият джентълмен се метна в контейнера и с помощта на стар кашон започна да пресипва боклука в друг контейнер. Последва качване на стария контейнер в камиона - да ама гравитацията пречи - озориха се. На тръгване се качиха двама в кабината, а другите двама между каросерията и кабината(!?!?), абсолютно необезопасени.
Пет минути по-късно се появява една госпожа с избеляла сигнална жилетка, мъжки чорапи и мъжки обувки, носи метален лост и метла. С лоста и метлата започна да изважда кал от трамвайните релси и стрелката. Обаче нямаше лопата. Извадените буци кал си останаха на пътя.
Десетина дни по-рано, пак на същия булевард наблюдавах премахването на кабелите от фасадите - също похвална инициатива. Трима джентълмени със стълби и никакви обозначения и обезопасяване юнашки дърпаха кабелите. Единият имаше клещи и режеше наред. В един момент един господин, вероятно от кооперацията, извика да не режат един от кабелите защото бил под напрежение. Добре, че извика, иначе джентълменът с клещите щеше да светне и може би да се приземи от около 3-4 метра.
Не съм снимал въпросните случки, само защото смятам че не е правилно да се публикуват снимки на хора поставени в унизителна ситуация докато си изкарват хляба. Обидно е в 2011г., в Европа, хора да бъдат унижавани докато си изкарват прехраната, само защото шефа им не е помислил малко.
Гледайки как в други градове по света са организирани подобни мероприятия стигам до извода, че разликата между чисто и мърляво свършената работа не е голям бюджет, а малко мислене, но навреме.
Защото вместо четирима души с голям камион, можеше да е един човек с по-малък камион и с кран, и вместо да се налага да пресипва боклук, можеше да се движи след камиона, който извозва отпадъците от кофите.
И жената с мъжките чорапи, ако беше с нормална униформа и въоръжена с лопата щеше да събере буците кал.
И ако през зимата снега се чисти докато вали, а не после да се опесъчава, който пясък после дишаме, задръства отводнителните шахти и евентуално трябва да се чисти. В Алпите през зимата пътищата са сухи, а пък не е да не вали сняг.
И ако след като се изкопае дупка за някакъв ремонт, след приключването му да се асфалтира веднага, вместо да "отлежава" две седмици.
И понеже повечето въпроси в анкетата касаят извозването на отпадъците, на мен най-много ми харесва как е организирана тази дейност в Барселона. Кофите са големи и нямат колела - не може всеки да ги лашка напред-назад според това къде му е удобно да паркира. Имат педал и/или ръчка за отваряне - не се цапаш за да си изхвърлиш боклука. Извозването на боклука става с камион с един (честно!) човек, който не слиза от камиона. Понеже в продължение на няколко дни не можах да видя как го правят, реших да погледна сайта на фирмата - имаше я на кофите. Това, което ме разби беше, че имат камион който мие кофите на място. Камионът за вдигане на боклука изглежда идентично. После ги видях в действие - удоволствие е да ги гледаш.
Та така - София НЕ е чиста.
Пристига бордови камион Лиаз Мадара в който има легнали три нови контейнера за боклук. Спира в насрещното платно. Никакви знаци, аварийни светлини и прочие. Слизат четирима господа и започват със сериозен зор да свалят тежкия контейнер от камиона. Камионът няма кран или каквото и да е друго подходящо за целта устройство. Явно ще подменят контейнер, но в стария контейнер има боклук. Единият джентълмен се метна в контейнера и с помощта на стар кашон започна да пресипва боклука в друг контейнер. Последва качване на стария контейнер в камиона - да ама гравитацията пречи - озориха се. На тръгване се качиха двама в кабината, а другите двама между каросерията и кабината(!?!?), абсолютно необезопасени.
Пет минути по-късно се появява една госпожа с избеляла сигнална жилетка, мъжки чорапи и мъжки обувки, носи метален лост и метла. С лоста и метлата започна да изважда кал от трамвайните релси и стрелката. Обаче нямаше лопата. Извадените буци кал си останаха на пътя.
Десетина дни по-рано, пак на същия булевард наблюдавах премахването на кабелите от фасадите - също похвална инициатива. Трима джентълмени със стълби и никакви обозначения и обезопасяване юнашки дърпаха кабелите. Единият имаше клещи и режеше наред. В един момент един господин, вероятно от кооперацията, извика да не режат един от кабелите защото бил под напрежение. Добре, че извика, иначе джентълменът с клещите щеше да светне и може би да се приземи от около 3-4 метра.
Не съм снимал въпросните случки, само защото смятам че не е правилно да се публикуват снимки на хора поставени в унизителна ситуация докато си изкарват хляба. Обидно е в 2011г., в Европа, хора да бъдат унижавани докато си изкарват прехраната, само защото шефа им не е помислил малко.
Гледайки как в други градове по света са организирани подобни мероприятия стигам до извода, че разликата между чисто и мърляво свършената работа не е голям бюджет, а малко мислене, но навреме.
Защото вместо четирима души с голям камион, можеше да е един човек с по-малък камион и с кран, и вместо да се налага да пресипва боклук, можеше да се движи след камиона, който извозва отпадъците от кофите.
И жената с мъжките чорапи, ако беше с нормална униформа и въоръжена с лопата щеше да събере буците кал.
И ако през зимата снега се чисти докато вали, а не после да се опесъчава, който пясък после дишаме, задръства отводнителните шахти и евентуално трябва да се чисти. В Алпите през зимата пътищата са сухи, а пък не е да не вали сняг.
И ако след като се изкопае дупка за някакъв ремонт, след приключването му да се асфалтира веднага, вместо да "отлежава" две седмици.
И понеже повечето въпроси в анкетата касаят извозването на отпадъците, на мен най-много ми харесва как е организирана тази дейност в Барселона. Кофите са големи и нямат колела - не може всеки да ги лашка напред-назад според това къде му е удобно да паркира. Имат педал и/или ръчка за отваряне - не се цапаш за да си изхвърлиш боклука. Извозването на боклука става с камион с един (честно!) човек, който не слиза от камиона. Понеже в продължение на няколко дни не можах да видя как го правят, реших да погледна сайта на фирмата - имаше я на кофите. Това, което ме разби беше, че имат камион който мие кофите на място. Камионът за вдигане на боклука изглежда идентично. После ги видях в действие - удоволствие е да ги гледаш.
Та така - София НЕ е чиста.
понеделник, 4 април 2011 г.
Ниско паднахме, копеле ...
С какви неща се занимава Студентския съвет на ВТУ?! А може би клуб "Мениджър" са мениджъри на Пепа Секса ... смех ...
сряда, 9 март 2011 г.
Тетрадка на квадратчета и молив HB
Преди известно време попаднах на статията Why I Returned My iPad и си дадох сметка колко "шумен" е компютърът ми - работното ми място. Например опитвам се да проектирам нещо, но отговарям на е-писма, на колеги/приятели на Jabber-a, непрекъснато търся нещо в Google... Последното може да е страхотен генератор на идеи, но може и да попречи на развитието на добра идея. Не помня кой беше казал, че "Възможностите пред неспециалиста са много повече в сравнение с тези пред експерта". Не че Google ни прави експерти ...
Мисля, че възможността да се направи нещо бързо с компютър понякога пречи на процеса на проектиране (мислене) и води до странни резултати. Да нарисуваш нещо на ръка и да изтриеш част от него с гума изисква много повече време отколкото ако го правиш с компютър, но пък в това време може да се мисли и да се почива. Вероятно един съвременен Суворов би казал "Повече време/пот в проектирането, по-малко сълзи/кръв в имплементирането".
Замислих се, че моментите, в които съм сам с мислите си (като изключим онези в тоалетната ;–)) не са чак толкова много. Случвало ми се е да забегна с лист хартия в някоя градинка, за да си събера акъла, но не много често.
На ръка пиша рядко и в началото доста нервно, но ако трябва да напиша повече от няколко реда установих, че започвам да пиша гладко и да релаксирам. Калиграфията или Sumi-e може да се окажат нещо като йога на бюро - концентрация и равномерно дишане ;-)
Тъй-като и преди съм проявявал слабост към тетрадки на квадратчета, реших да пробвам пак. Много е важно тетрадката да е красива и да ти харесва - кара те да и обръщаш внимание (честно, не съм луд). Квадратчетата помагат на хора като мен, които искат да скицират нещо, но не могат да теглят една прилично права линия на ръка. Много помагат!
Та с две думи една рецепта за релаксация и добра креативност може да бъде молив HB, мека гума, хубава тетрадка на квадратчета и малко време встрани от компютъра.
сряда, 26 януари 2011 г.
По убеждение
Казват, че маймуната преди да яде нещо непознато си го напъхва в задника за да види дали след като го изяде ще може да излезе през въпросното отверстие.
Премиерът вече е против пушенето на обществени места по убеждение ... лошото е, че доста "емпирично" е стигнал до него. Очевидно до миналата седмица не е чувал, че има малки деца и че пушенето е вредно.
Премиерът вече е против пушенето на обществени места по убеждение ... лошото е, че доста "емпирично" е стигнал до него. Очевидно до миналата седмица не е чувал, че има малки деца и че пушенето е вредно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)