Ранна есен, четири неработни дни – идеално време за кратка почивка на море. Синеморец е чудесно място за целта – поне така съм чувал.
София – Бургас го “взех” за четири часа и пет минути, като се постарах да спазвам всички безумни ограничения по пътя. Шампиони сме в слагането на тъпи знаци – двулентов път, разделителна ивица и … ограничение 50км/ч заради пешеходна пътека.
Едно от многото хубави неща на есенното ходене на море е че няма много движение. От Бургас до Царево се разминах с много малко автомобили. На три километра и половина преди Варвара колата придърпа и спря – 23:30 местно време. Първата ми мисъл беше “Мамка му” … втората беше “добре че Тя не дойде” (бях поканил една девойка, която отказа да се включи в мероприятието). Излизам навън – пълна тъмница, черно небе и адски много звезди – истинска романтика (като изключим номера с колата). Вдигам капака, гледам, нищо не виждам – мамка му. Реших да спя в колата и на сутринта да мисля какво да правя. Окачих един триъгълник и се приготвих за сън. След около час едни пичове от Ахтопол спряха до мен и любезно предложиха помощ. Имам си въже, закачиха ме и ме затеглиха към Варвара – кошмар – забравих да им кажа, че поради това, че двигателят не работи, нямам серво и спирачката е ужасно твърда (ужасно!) … беше малко като на влакче на ужасите – виждах им номера на педя от лицето си. Разгеле стигнахме Варвара, зарязах колата в центъра и тръгнах да търся място за спане. След кратка обиколка попаднах в “Синьо лято” - къща с квартири – усещането е като в едноименния черно-бял филм (може филма и да не е бил черно-бял, но телевизора ни беше такъв) – любезни хора, малка стаичка на тавана с прозорче към морето. Заспах за секунди.
Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – напук на част от приятелите ми, които ме питаха защо отивам зимата на море. След откачане на куплунга към компютъра на двигателя, почистване на клемите и “духваш три пъти за щастие”, както ме посъветва братовчед ми, колата запали – явно добре духам. Отивам да закусвам при Димо. Ментов чай, мекици със сирене и сладко – който е бил при Димо във Варвара знае.
По обяд съм в Синеморец – за първи път ми е. Харесва ми. Като за начало решавам да отида на косата на р. Велека. Минава се покрай гробищата. Гледката (не към гробищата) е върха, направо просълзителна. Реката спокойна, а морето бурно, кончета притичват насам-натам.
Пясъка на плажа е малко едър – прави ми идеален пилинг на петите докато се разхождам напред-назад. Тук-таме се срещат хора, няма я лудницата на “лятното море”.
Щракам малко снимки с телефона – направиха ми впечатление едни гъби, които растат от центъра на конски/кравешки лайна … нищо в живота не е еднозначно – за едни лайна, за други деликатес …
Вечерям – риба естествено – обожавам всичко от морската вода – само сладолед от риба не съм пробвал (вероятно защото не са ми предлагали). Работят около една трета от кръчмите, но за малкото туристи това е съвсем достатъчно.
Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – обичам живота си, както казва кръщелницата ми Теди (десетгодишните са адски мъдри – сериозно). Отивам на плаж, група ентусиазирани поляци се “бухат” в морето – по техните стандарти сигурно е топло. Плажа е празен, чета книга и спя … май повече спя. Правя кратка разходка по поляните около Бутамята - мила картинка - коне берат ябълки. Няма майтап - един доста едър кон клати дървото и после хрупат падналите на земята ябълки.
Хапвам една рибка за късен обяд, мятам се на колелото и отивам до реката (Велека). Вземам кану под наем с гребло за каяк и потеглям нагоре по реката. Адски готино. Има доста рибари – май не им е мястото там, защото реката е резерват. Час и половина греба нагоре-надолу – много е приятно и не изпитвам умора. Едни другарчета дават каяци под наем – май догодина ще съм им клиент.
Вечерям … риба … добре, че не живея на морето – щях да светя от толкова ядене на риба.
Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – ебати колко готино! Любезната стопанка на вила Велека ме посъветва да мина по маршрута от плажа Бутамята (плажа на Синеморец) до Силистар. Оставям колелото, купувам си вода и търнаклийка (всъщност доста готина баница със сирене) и потеглям. В северния край на Бутамята има едни доста грозни хотели единия от които се нарича Bella Vista (красива гледка). Твърде е възможно от определени стаи на въпросните съоръжения да има красива гледка, но пейзажа е окончателно съсипан от тези бетонни грандомански недоразумения с кулички и сводчета. Стигам южния край на Бутамята, поглеждам назад и осъзнавам че бих извършил доста кофти неща с човека, който е подписал разрешение за построяването на тези хотели. Мисля си – кога ще спрем срещу два лева да задоволяваме грандоманските мераци на полуинтелигенти (даже четвърт) за които най-готината сграда, която са виждали някога е селското НДК … ебаси! Как да привлечеш платежоспособни естети с тези недоразумения, които са построени …
Продължавам по маршрута – виждам добре направени информационни табла. Евала на хората от http://www.strandja.bg/ чудесни табла, които ти обясняват какво виждаш … защото човек си мисли “а готини скали”, а всъщност историята на появяването на тези скали е доста интересна.
Маршрута е супер – редуват се скали и плажчета. Почти перфектно – почти защото очевидно сме жестоки (буквално жестоки) мърлячи. Мисля си че хората се държим като изпуснатите от контрол деца на природата.
Жестоки тъпаци сме щом си мислим, че ще ни се размине. Навсякъде може да се видят какви ли не боклуци- най-вече празни бутилки (без писма в тях). Какъв идиот трябва да е човек за да занесе до плажа пълна бутилка и да не може да я върне празна … “Неохраняем плаж” не означава “Място за изхвърляне на боклуци”.
Вечеря … риба … последната за това посещение на морето.
Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – не ми се тръгва за София …
Синеморец – София – пет часа и половина
София ме посреща със задръстване, въздуха е ужасен, но както е казал онзи баща-глист в отговор на въпроса на сина-глист “Тате, ние кво правим в този гъз” - “Дом сине”
Синеморец си е готино, и през есента е готино. Пак ще отида.
