8см сняг = блокада

Ако бях кмет щях да си представя какво ми мисли човек, който бере душа в линейка в софийско задръстване днес (18.12.2009) и щях сериозно да се притесня. Може би дори бих си свършил работата.

София е град с ясно изразени четири сезона и 8 см сняг една седмица преди Коледа изобщо не би трябвало да са изненада. Да ама не!

Предишният кмет (сега премиер) води някаква неясна борба с "Вълка" и кого ли още не. Дори имаше лек Тимуровски (Тимур и неговата команда) елемент. Резултата обаче е ясен - София става все по-зле. Новият кмет си позволи да сподели, че щели да се чистят само големите улици. Дали обаче ще премахнат сумата за почистване от местните данъци на хора, чийто домове се намират на непочистени улици?

Всички улици в един град трябва да са проходими, защото освен лични автомобили там се движат линейки, пожарни, полицейски автомобили, автомобили на хора с увреждания и т.н.

Когато ненормалното стане норма

Какво става когато ненормалното стане норма?

Ето това става


Автомобили паркирали както си искат ... пред управлението на МВР на ул. Крум Попов

Както се вижда полицията кара брандирани автомобили "Каменица" ... въпроса е кой обаче си е брандирал автомобила "Полиция"?

Интересното в случая е че до полицейския автомобил имаше полицай, на когото обясних че ще снимам и ако иска да се премести. Малко се изненада, че съм видял нарушение и после ми обясни че знака "искал да каже" - "Не важи за автомобили на служители на МВР". Всеки си тълкува всичко както му е удобно.

Необходимо е да се отбележи, че това е районно управление, т.е. преполага се да се посещава от граждани по най-различни поводи и освен че за тези граждани няма места за паркиране, няма дори едно единствено място за паркиране за инвалиди.

Ул. Г.С. Раковски в София - подстъп към болница и забранена за спиране - "да ама не", както би казал Петко Бочаров. Улицата е запълнена с паркирали автомобили всеки ден. Ако се слагат скоби и се глобяват с по 10лв. (толкова беше преди 2-3 години) колко ли пари прави това?

Тази снимка не се нуждае от обяснение, но все пак - това е управление на МВР на ул. Г.С. Раковски в София, което е толкова безсилно да установи ред в собствения си двор (виж горната снимка), че използва стар стол за да не допусне паркиране пред входа си.

Иска ми се да вярвам, че има шансове за подобрение в МВР. Преди две седмици имаше интервю във в. "Капитал" с Генералния комисар на МВР - изглежда нормален и последователен човек и съдейки от интервюто има желание да започне с поправянето на счупените прозорци.

Ненормалните норми за съжаление не са прерогатив само на МВР - културният ни министър (имам предвид че е министър на културата) на една своя пресконференция изполва лексика крайно неподходяща за един министър, да не говорим за министър на културата. Разбираемо е че мачисткият подход на мистър-председателя е силно заразен, но ако последният няма много общо с културата, то от цитирания министър се очаква малко по-различно поведение.

Та какво става когато ненормалното стане норма? Става лошо. Нещата много трудно се оправят - нещо като да местиш гробище - не може да се очаква никаква помощ отвътре.

Спринт ... Релакс

Миналата седмица както си седяхме с бат Митьо моториста на салата и ракия и обсъждахме живота, той сподели че виждаш ли човека по природа бил спринтьор, а не маратонец.

Много ми хареса сравнението/метафората - с едно изречение дава информация колкото една страница мъдри писания. Въздейства много успешно защото препраща към нещо познато и човек си мисли "Вярно бе, как не съм се сетил".

Най-важното в цялата концепция е да се редуват периоди на натоварване с периоди на отпускане. Мисля, че втората част я пропускаме най-редовно ...

Даже си мисля, че е разумно от мениджърска гледна точка работата да се организира на поредици от "спринтове" и "релаксации" за подобряване на тонуса на хората, а оттам и ефективността ...

Еко ... ама не баш

От около 4-5 месеца на столичните улици "Крум Попов" и "Димитър Хаджикоцев" в кв. Лозенец (вероятно и на други места) липсват жълтите контейнери за разделно събиране на отпадъци.

В първият ми телефонен разговор (преди около 4 месеца) с фирмата, която ги стопанисва ЕКОБУЛПАК (http://www.ecobulpack.com/) ми обясниха, че са ги прибрали за дезинфекция.

Втори разговор - около месец по-късно - все още ги дезинфекцираха ... сигурно ги приготвят за съхраняване на хирургически инструменти.

Трети разговор - имало нещо/някакъв си меморандум със Столична община и щяло да има по-малко контейнери ама къде ще са разположени не знаели защото човека, който отговарял за това бил в отпуск до края на август.

Четвърти разговор - вече сме октомври и започвам да се газирам. Обяснението е че ще се появят, но само два контейнера за цялата улица, която е дълга около 1.5км и от двете и страни е плътно застроена с жилищни кооперации. Посъветваха ме да ходя до най-близките контейнери в квартала. Пълен потрес!!!

Не си мрънкам заради някакви си кофи и защото нямам какво да правя. Проблемът е доста по-сериозен.

Не е лесно да накараш хората да събират разделно и да го правят добре за да може да е максимално ефективно, но от известно време забелязвам че контейнерите за разделно събиране (където има такива) се използват правилно. Да, ама като ги махнат за 4-5 месеца се губи огромна част от това възпитание и след това трябва да се започва отново. Хората губят мотив да правят усилие защото после някой бюрократизиран мърляч го съсипва.

Ако се мисли дългосрочно (което за съжаление не се прави) хората, които искат и полагат усилия да замърсяват минимално трябва да бъдат максимално улеснени и поощрявани, а не обратното - да си носят боклука през 3 улици. Всякакви големи и велики мисли/начинания са абсолютно безполезни докато не придобият смисъл/навик и не станат достъпни в ежедневието на хората.

Докато пиша си мисля, че човек трябва да има като основно право "Право да не замърсява", така като има други права. Може би така ще имаме законен инструмент да изискваме действия в посока опазване на околната среда.

Най-сетне ;-)

"Не е нужно да избираш между две жени. Можеш да имаш и двете"

Страхотно! Откога го чакам ... Като се замисля защо само две, защо не три, четири ... абе кой колкото може да поеме - и без това жените са повече от мъжете.

Надявам се И жените да възприемат с радост тази трактовка на мъжко-женските отношения ;-)

Есенно море

Ранна есен, четири неработни дни – идеално време за кратка почивка на море. Синеморец е чудесно място за целта – поне така съм чувал.

София – Бургас го “взех” за четири часа и пет минути, като се постарах да спазвам всички безумни ограничения по пътя. Шампиони сме в слагането на тъпи знаци – двулентов път, разделителна ивица и … ограничение 50км/ч заради пешеходна пътека.

Едно от многото хубави неща на есенното ходене на море е че няма много движение. От Бургас до Царево се разминах с много малко автомобили. На три километра и половина преди Варвара колата придърпа и спря – 23:30 местно време. Първата ми мисъл беше “Мамка му” … втората беше “добре че Тя не дойде” (бях поканил една девойка, която отказа да се включи в мероприятието). Излизам навън – пълна тъмница, черно небе и адски много звезди – истинска романтика (като изключим номера с колата). Вдигам капака, гледам, нищо не виждам – мамка му. Реших да спя в колата и на сутринта да мисля какво да правя. Окачих един триъгълник и се приготвих за сън. След около час едни пичове от Ахтопол спряха до мен и любезно предложиха помощ. Имам си въже, закачиха ме и ме затеглиха към Варвара – кошмар – забравих да им кажа, че поради това, че двигателят не работи, нямам серво и спирачката е ужасно твърда (ужасно!) … беше малко като на влакче на ужасите – виждах им номера на педя от лицето си. Разгеле стигнахме Варвара, зарязах колата в центъра и тръгнах да търся място за спане. След кратка обиколка попаднах в “Синьо лято” - къща с квартири – усещането е като в едноименния черно-бял филм (може филма и да не е бил черно-бял, но телевизора ни беше такъв) – любезни хора, малка стаичка на тавана с прозорче към морето. Заспах за секунди.

Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – напук на част от приятелите ми, които ме питаха защо отивам зимата на море. След откачане на куплунга към компютъра на двигателя, почистване на клемите и “духваш три пъти за щастие”, както ме посъветва братовчед ми, колата запали – явно добре духам. Отивам да закусвам при Димо. Ментов чай, мекици със сирене и сладко – който е бил при Димо във Варвара знае.

По обяд съм в Синеморец – за първи път ми е. Харесва ми. Като за начало решавам да отида на косата на р. Велека. Минава се покрай гробищата. Гледката (не към гробищата) е върха, направо просълзителна. Реката спокойна, а морето бурно, кончета притичват насам-натам.

Пясъка на плажа е малко едър – прави ми идеален пилинг на петите докато се разхождам напред-назад. Тук-таме се срещат хора, няма я лудницата на “лятното море”.

Щракам малко снимки с телефона – направиха ми впечатление едни гъби, които растат от центъра на конски/кравешки лайна … нищо в живота не е еднозначно – за едни лайна, за други деликатес …

Вечерям – риба естествено – обожавам всичко от морската вода – само сладолед от риба не съм пробвал (вероятно защото не са ми предлагали). Работят около една трета от кръчмите, но за малкото туристи това е съвсем достатъчно.

Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – обичам живота си, както казва кръщелницата ми Теди (десетгодишните са адски мъдри – сериозно). Отивам на плаж, група ентусиазирани поляци се “бухат” в морето – по техните стандарти сигурно е топло. Плажа е празен, чета книга и спя … май повече спя. Правя кратка разходка по поляните около Бутамята - мила картинка - коне берат ябълки. Няма майтап - един доста едър кон клати дървото и после хрупат падналите на земята ябълки.

Хапвам една рибка за късен обяд, мятам се на колелото и отивам до реката (Велека). Вземам кану под наем с гребло за каяк и потеглям нагоре по реката. Адски готино. Има доста рибари – май не им е мястото там, защото реката е резерват. Час и половина греба нагоре-надолу – много е приятно и не изпитвам умора. Едни другарчета дават каяци под наем – май догодина ще съм им клиент.

Вечерям … риба … добре, че не живея на морето – щях да светя от толкова ядене на риба.

Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – ебати колко готино! Любезната стопанка на вила Велека ме посъветва да мина по маршрута от плажа Бутамята (плажа на Синеморец) до Силистар. Оставям колелото, купувам си вода и търнаклийка (всъщност доста готина баница със сирене) и потеглям. В северния край на Бутамята има едни доста грозни хотели единия от които се нарича Bella Vista (красива гледка). Твърде е възможно от определени стаи на въпросните съоръжения да има красива гледка, но пейзажа е окончателно съсипан от тези бетонни грандомански недоразумения с кулички и сводчета. Стигам южния край на Бутамята, поглеждам назад и осъзнавам че бих извършил доста кофти неща с човека, който е подписал разрешение за построяването на тези хотели. Мисля си – кога ще спрем срещу два лева да задоволяваме грандоманските мераци на полуинтелигенти (даже четвърт) за които най-готината сграда, която са виждали някога е селското НДК … ебаси! Как да привлечеш платежоспособни естети с тези недоразумения, които са построени …

Продължавам по маршрута – виждам добре направени информационни табла. Евала на хората от http://www.strandja.bg/ чудесни табла, които ти обясняват какво виждаш … защото човек си мисли “а готини скали”, а всъщност историята на появяването на тези скали е доста интересна.

Маршрута е супер – редуват се скали и плажчета. Почти перфектно – почти защото очевидно сме жестоки (буквално жестоки) мърлячи. Мисля си че хората се държим като изпуснатите от контрол деца на природата.

Жестоки тъпаци сме щом си мислим, че ще ни се размине. Навсякъде може да се видят какви ли не боклуци- най-вече празни бутилки (без писма в тях). Какъв идиот трябва да е човек за да занесе до плажа пълна бутилка и да не може да я върне празна … “Неохраняем плаж” не означава “Място за изхвърляне на боклуци”.

Вечеря … риба … последната за това посещение на морето.

Сутрин, не съм на работа, синьо небе с малки бели облачета, приятно топло – не ми се тръгва за София …

Синеморец – София – пет часа и половина

София ме посреща със задръстване, въздуха е ужасен, но както е казал онзи баща-глист в отговор на въпроса на сина-глист “Тате, ние кво правим в този гъз” - “Дом сине”

Синеморец си е готино, и през есента е готино. Пак ще отида.

" ... в тази скапана държава ..."

Доста се изнервям, когато в спорове и обсъждания на ежедневието хората обясняват всичко с " ... ами така е ... в тази скапана държава ...". Не мога да отрека (колкото и да ми се иска), че в държавата има известни елементи на "скапаност", но ще си позволя да перефразирам Краля Слънце - Държавата това съм Аз, Ти, Той ...

Предполагам, че горното звучи леко романтично-наивистично-глуповато, но някой път си заслужава човек да изпита известен дискомфорт за да направи крачка напред.

Ако импресионистите бяха зъболекари - готин материал за размисъл по темата