вторник, 30 юли 2013 г.

Мернa единицa за протест

Учителката ми по физика в гимназията все ни повтаряше да гледаме мерните единици. След всеки резултат от задача без мерни единици питаше "Това сега какво е, ябълки, круши ...".

Та и в живота така - важно е какво и как сравняваш. Като #ДансWithMe и Бузлуджа 2013. Едно адекватно сравнение, освен бройката присъстващи следва да включи и други фактори, като например:

Енергията - едно е да организираш еднократно излизане в планината през уикенда - автобуси и пр., а доста по-различно е сериозна група хора по собствено желание да отделят минимум по 2 часа лично време всеки ден в последните 47 дни.

Аргументацията - единствения аргумент на хората про-правителството е "оставете го да работи", докато хората анти-правителството имат доста сериозен списък от откровени глупости, които правителството "изработи".

Мотивацията - защитниците на правителството са доволни от "социалните мерки". Всички останали разбират, че "социалните мерки" при олигархично управление генерират бедност в дългосрочен план. Бедност за всички, без олигарсите, разбира се.

Ta сложна се оказа тази мерна единица, нещо като
човеко-часове * кило-джаули *  желание-за-устойчива-промяна-към-по-добро

събота, 22 юни 2013 г.

Исканията на един интернет лумпен

На 43 години съм, компютърен инженер и интернет лумпен. И искам следното:

1. Да знам кой точно е моят народен представител. Под "моят" имам предвид, кой е този, в чието гласуване е акумулиран моят глас. Иначе казано, искам  мажоритарна изборна система.

2. Да знам какво прави моят народен представител в Народното събрание. Използвайки информационната система на парламента да мога да видя моят депутат как е гласувал за даден период от време. В момента информационната система на парламента не дава възможност за справки по депутати, а само по пленарни заседания (http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/50/ID/3605), което прави много трудно извличането на информация за поведението (профилиране) на конкретен народен представител. Средно грамотна компютърна фирма може да изпълни такава добавка в информационната система на парламента за кратко време.

3. Да мога, солидарно с другите избиратели, да сменя моят народен представител, в случай че поведението му не отговаря на заявеното в предизборната кампания. Нямам предвид предсрочни избори, а смяна на конкретен депутат, така както мога да сменя зъболекаря или личния лекар.

4. В случай че избирателната система включва и пропорционален елемент, да се намали прагът за влизане в Народното събрание - така ще има представителство за по-голяма част от хората.

Тези четири прости искания всъщност са механизъм, който от една страна би ангажирал повече гражданите в управленито на страната, а от друга страна следва да намали депутатския произвол.

понеделник, 17 юни 2013 г.

Да отзовем депутата

Капката, която преля чашата и ни изкара на площада беше назначението на Д. Пеевски за шеф на ДАНС. Доста тлъста капка, не заради външния вид на Пеевски, а заради грозния и абсолютно необективен начин по който беше направено.

Ясно е, Пеевски ще е извън играта с ДАНС, вероятно и Орешарски ще е извън играта с премиерския пост, проблемът е, че не е добре да пилеем толкова много енергия всеки път когато се опитват да ни пробутат поредния идиот.

Мислейки си за оптималния минимален брой възможни решения, ги докарах до две:

1. Ясно обективизиране на всеки избор за  определена длъжност. Имам предвид доста по-задълбочени изисквания от това кандидатът да има 8 год. юридически стаж. Защото дори и да има 20 год. юридически стаж като бракоразводен адвокат, пак няма да свърши работа като шеф на ДАНС например. Добре разписаните системи за оценка на кандидатите, освен че помагат да се избере максимално подходящия човек за даден пост, дават яснота, че изборът не е манипулиран. Разбира се, в случая Пеевски съм сигурен, че никой не е е проверил дори документооборота му като следовател, ако изобщо има такъв.

2. Възможност за избирателите да отзовават депутати по същата схема по която ги избират. Съгласен съм, крайно е, обаче е начин депутатите да усетят контрола на избирателите преди следващите избори. Мисля си, че един такъв подход ще направи депутатите по-малко щедри, респективно по-точни в предизборните си обещания, а нас избирателите по-взискателни към изпълнението на въпросните обещания. Чисто финансово погледнато отзоваването на един или няколко депутата би струвало значително по-малко от организирането на предсрочни избори в цялата страна.

сряда, 29 май 2013 г.

Нямаме доктрини, доктрини нямаме

Отдавна си мисля, че липсата на основни доктрини е сериозен проблем за обществото ни. Откровено тъпият ход на управляващите да върнат в дневния ред "дебата" около тютюнопушенето на обществени места, само показва каква остра нужда имаме от доктрини "Здраве", "Образование" и "Отбрана".

Доктрината е дългосрочен (ама много дългосрочен) план за развитие в дадена област. Съвременна дума е "пътна карта", но за човек пораснал във време, когато Варшавският договор и НАТО си мереха на кого му е по-голям...а доктрината, думата "доктрина" ми изглежда доста по-силна и с по-задължителен характер.

Ако имахме доктрина "Образование":

  • Щяхме да сме по-умни и да не допускаме умствено НЕнадарени хора като М. Захариев да се появяват по телевизията и да сипят неимоверни глупости започвайки изреченията си с думите "ясно е" и "трябва";
  • Щяхме да водим дебата в плоскост различна от войната пушачи-непушачи, напр. с рационални аргументи;
  • Щяхме да разбираме, че "стимулиране на малкия бизнес" не се прави с нездравословни мерки, и че малък бизнес не е само барове/кафета/ресторанти;
  • Щяхме да разбираме, че желанието за връщане на тютюнопушенето в заведенията няма нищо общо с малкия бизнес, а с един друг значително по-голям бизнес.


Ако имахме доктрина "Здраве":

  • Изобщо нямаше да водим този дебат. Като се има предвид, че далеч не сме първата държава, която въвежда забрана за тютюнопушене на публични места, щяхме да използваме опита и данните от другите държави - в статията http://en.wikipedia.org/wiki/Smoking_ban има над 150 референции към изследвания за ефектите от забраната на тютюнопушенето.
  • Щяхме да практикуваме повече масов спорт и профилактика.


Доктрина "Отбрана" - ами който не иска да го бият и е..т трябва да може да се защитава.

сряда, 20 февруари 2013 г.

Структура на посланието

Или кои са онези топ едно-две-три неща, които трябва задължително да стигнат до аудиторията.

Точният отговор е "зависи". Зависи от аудиторията и от медиата.

От около седмица минавам с кола покрай серия билбордове, които разбирам че се отнасят за нещо наречено "НЕДАДЕНИТЕ". От снимките на поредицата разбирам, че в това нещо участват различни актьори. И толкова. Нищо друго не може да бъде прочетено.

Когато даден билборд се подготвя на компютър, всичко е ясно за автора, но както казва Garr Reynolds "always design for the last row" (винаги правете дизайна така, че да се чете от последния ред).

Всъщност "НЕДАДЕНИТЕ" ще започне да се излъчва по БНТ през март - това става ясно от червения (дребен) надпис над логата, който при преминаването ми с кола предполагах че е нещо от сорта на "с любезното съдействие на:".

Мисля, че едно по-добро структуриране на посланието би поставило надписа "от март по БНТ" по-близо до "НЕДАДЕНИТЕ" и значително по-едро. Така де - какво, къде и кога.

сряда, 23 януари 2013 г.

Сряда

И сивото небе е красиво.
И новото (за мен) лого на НДК е доста добро - 4 правоъгълника с прозрачност характеризират цялата сграда в перспектива. И уебсайтът им е добър.





Срядата изобщо е хубав ден - в детската градина закуската беше филия с масло и конфитюр от сини сливи - единствената закуска, която харесвах ;-)

петък, 18 януари 2013 г.

Лого или тест на Роршах

Новото туристическо лого на България (фотогалерия в Дневник) се справя доста по-добре като тест на Роршах, съдейки по коментарите в Мрежата. Лошата новина е, че народът явно е гладен защото масово видя в него "яйца на очи". Ако човек не знае, че България е в континенталната част на Европа, спокойно може да си помисли, че сме някакъв веселяшки остров из южните морета.

Класическа грешка е желанието да се разкаже цялата дейност на една организация (държава) в нейния логотип. Дори в този смисъл новото лого не е съвсем успешно - никъде не се показват исторически забележителности, руини, кисело мляко и прочие.

Азбучна истина е, че дадено лого трябва да e лесно за запомняне и разпознаваемо. Именно поради тази причина, логата на успешните брандове (напр. Nike, Apple, Sony и др.) са максимално опростени. Мисля, че дори и създателите на новото туристическо лого не могат да възпроизведат на "прима виста" този негов вариант или пък този, как тогава да ги запомнят потенциалните посетители на България.

За съжаление новото лого е далеч от концепцията на Антоан дьо Сент-Екзюпери:

"Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне."