Миналата седмица както си седяхме с бат Митьо моториста на салата и ракия и обсъждахме живота, той сподели че виждаш ли човека по природа бил спринтьор, а не маратонец.
Много ми хареса сравнението/метафората - с едно изречение дава информация колкото една страница мъдри писания. Въздейства много успешно защото препраща към нещо познато и човек си мисли "Вярно бе, как не съм се сетил".
Най-важното в цялата концепция е да се редуват периоди на натоварване с периоди на отпускане. Мисля, че втората част я пропускаме най-редовно ...
Даже си мисля, че е разумно от мениджърска гледна точка работата да се организира на поредици от "спринтове" и "релаксации" за подобряване на тонуса на хората, а оттам и ефективността ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар